Привързаност

Привързаност означава да зависиш от някого или нещо, за да се чувстваш добре. То е резултат от твоето прекалено идентифициране с външните неща, като позиция, богатства или хора.

Друг начин да се каже същото е, че привързаността те прави зависим от една външна подкрепа, каквато и да е тя, както един инвалид – от своите патерици. От трите пречки, които ти пречат да можеш да живееш твоята най-възвишена истина, привързаността е най-лошата. Създава много ограничения. Докато влиянието прониква в твоята индивидуалност, а контролът я затънмява отчасти, привързаността я разрушава. Това се случва, защото те прави да зависиш от други хора или неща, до такава степен, че ти пречи да развиеш напълно твоята  собствена индивидуалност, себе си. 

Привързаността те мами, карайки те да вярваш, че нямаш нужда да развиеш твоята истина до своя максимален потенциал. Смяташ, че живот, който се крепи на това, което може да се нарече емоционални патерици, е добър живот. 

Въобразяваш си, че тези патерици ще ги има винаги. Противно на влиянията или контрола, привързаността е доброволна и е едно самоналожено ограничение. Понеже преживяването за това да си повлиян или контролиран обикновено е доста болезнено, хората търсят начини да се освободятот тях. Но, в случая  на привързаност, болката е по-фина. Хората са по-малко осъзнати за нея и следователно, не бързат толкова да се освободят.

С привързаност няма да можеш да почувстваш силата на любовта на Бог и Неговите благословии, нито да се наслаждаваш на Неговата вечна компания.  Поради всичко това, ще ти е много трудно да се извисиш над дефектите и нечистотата на душата, за да изискаш наследството на божественост, което ти се полага. Постоянното и естествено щастие ще продължава да ти убягва. Няма значение за какъв вид привързаност става въпрос: към представата,  която имаш за себе си; към представата, която имаш за другите;  към способностите на другите… Привързаността те разрушава – разрушава твоето истинско аз – напълно. 

За да се освободиш от трите състояния на робство, продължавай да увеличаваш качеството на твоята мисъл и като цяло на твоето психическо състояние.  Продължавай да напредваш! Развивай чувството, че никой не може да те спре.  Осъзнай, че всички и всеки един от нас играе роля и играй твоята както трябва.  Не влизай във въпроси от типа на защо или какво: “Защо този човек  винаги прави това?”, “Какво иска сега?” Тези въпроси ще те отдалечат от другите и ще ги държат далеч.

Избягвай да мислиш, че другите трябва да правят това, което си им казал да правят. Научи се да развиваш любящото чувство, че всеки един от нас трябва да прави единствено това, което Бог иска да правим. Помисли върху това и ще видиш, каква способност за вътрешна трансформация съдържа в себе си. Ще отвориш очите си и ще можеш да разпознаеш твоята собствена истина, твоето собствено аз, а също и Бог. Това е, което те прави свободен.

Откъс от книгата на Дади Джанки: “Крилете на духа – Да освободим духовната иденичност – Светът и мъдростта на Дади Джанки”

Можете да намерите и прочетете някои от ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ на Брама Кумарис на следния линк:

https://brahmakumarisbulgaria.blogspot.com/2019/04/blog-post.html

Leave a comment

Design a site like this with WordPress.com
Get started